ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕМ МОНТЕСОРИ
"Само правилното възпитание в детските години
може да донесе скъпоценен плод в бъдеще" Скъпи приятели,
Възпитанието и образованието на децата и необходимостта от изменения и преобразувания в тази област, днес са задачи от първостепенно значение. Дълги години от живота си посветих на изучаване и прилагане на Метода на Мария Монтесори. Още от ранно детство принципите и ученията , предавани чрез тази система, фактически подготвят детето за жизнения му път и става възможно неговото прохождане. Пътищата са с висока вероятностна степен. Дете, възпитано по тази система притежава големи възможности за реализиране на вътрешния си потенциал и за изпълнение на предназначението си, за,което е дошло на Земята.
Целта на тази публикация е да ви запознае с този метод , да се направи обзор на някои моменти, на общите принципи на структурата.
Възможно е някой от вас да получи вътрешно желание да научи повече за този метод и да проникне в дълбочината и същността на дадената система, вътрешното учение на М. Монтесори, което стои зад една външна структура. Може някой да се замисли да започне да използва тази система при работа с деца и за тяхното възпитание, както на собствените така и да се вземе като основа и в детските градини и да се работи със нея.
Благодаря за Вашето внимание и ще се радвам,ако дадената публикация открехне за вас нещо ново и то стане импулс за по нататъшните Ви действия.
. Всеки човек идва на този свят за да изживее с в о я живот - два еднакви живота няма. Мария Монтесори смята самореализирането като главна задача и цел за душата.Човек може да достигне своя максимум само по пътя на о п и т а,чрез преживяването.Чрез опита на мислите,чувствата и действията. Ако човек е лишен от възможността да действа, той никога не би могъл да се самоопознае, да открие своите възомжности и способности, той никога не би станал това, което би могъл да стане. Неразделна и много важна част от опита се явява и з б о р а.
Светът е устроен така, че човек във всеки момент от своя живот прави избор. И всеки избор води след себе си своите последици.Това е неизбежно,това е закономерност. Да се живее и да не се преживеят последиците от собствения избор е невъзможно.
Въпросът е в това, как се отнасяме към тях и какъв е мотива за следващия избор. Определено може да се каже,че мотивите са два страх и любов, всичко останало се намира между тях. Изборът, направен чрез любовта е продуктивен и именно , той води до самореализация. Това може да бъде любов към себе си, към обкръжаващите ни, към родителите, към самия процес, към света... Изборът продиктуван от страха е разрушителен, неефективен по отношение на главната цел. Разрушителен е всеки страх - страха от оценките, от грешките, страха да се загуби любовта на близките ни, страх от болката, страха от загуба на материални блага...
..............
Умението да се прави избор продиктуван от любовта е най-прекия път към с в о б о д а т а. Към най - голямата свобода-вътрешната. Изборът без страх е винаги най добрия за вас самите и за обкръжаващите ни. Има се предвид осъзнатия избор, чиито последици човек е готов да приеме и да изживее. Това се нарича самодисциплина - естествената готовност за приемане на резултата. Ако не ни харесва резултата може просто да се измени избора.
От всичко това следва разбирането на възрастните за тяхната роля и техните задачи по отношение на децата. С какво се занимаваме ние? Предаваме им нашия опит или им помагаме да добият собствен? И възможно ли е въобще първото? Към какво "насочваме" децата си, какъв избор им осигуряваме и какъв избор очакваме? Може ли детето до нас да получи безусловна любов и приемане и може ли то да не се ръководи от страха? Даваме ли му възможност да преживее последствията от осъзнатия избор, или се опитваме ние да направим това вместо него? Действително ли вярваме на способността на детето за саморазвитие и самообучение като резултат от опита? Готови ли сме да общуваме със освободени деца, които могат да направят своя самостоятелен избор?
Появата на стремеж към развитие, към получаване на опит, към осъзнаване на самите себе си, при малките деца е очевидно. Може би е по-добре възрастния да не върви срещу природата, а напротив да я следва, помагайки на детето да стане самото себе си. Мария Монтесори е намерила начин к а к да стане това и ни го е оставила в наследство.
В това издание са използвани материали от сайта http:/ www.montesori.ru /
може да донесе скъпоценен плод в бъдеще"
Възпитанието и образованието на децата и необходимостта от изменения и преобразувания в тази област, днес са задачи от първостепенно значение. Дълги години от живота си посветих на изучаване и прилагане на Метода на Мария Монтесори. Още от ранно детство принципите и ученията , предавани чрез тази система, фактически подготвят детето за жизнения му път и става възможно неговото прохождане. Пътищата са с висока вероятностна степен. Дете, възпитано по тази система притежава големи възможности за реализиране на вътрешния си потенциал и за изпълнение на предназначението си, за,което е дошло на Земята.
Целта на тази публикация е да ви запознае с този метод , да се направи обзор на някои моменти, на общите принципи на структурата.
Възможно е някой от вас да получи вътрешно желание да научи повече за този метод и да проникне в дълбочината и същността на дадената система, вътрешното учение на М. Монтесори, което стои зад една външна структура. Може някой да се замисли да започне да използва тази система при работа с деца и за тяхното възпитание, както на собствените така и да се вземе като основа и в детските градини и да се работи със нея.
Благодаря за Вашето внимание и ще се радвам,ако дадената публикация открехне за вас нещо ново и то стане импулс за по нататъшните Ви действия.
. Всеки човек идва на този свят за да изживее с в о я живот - два еднакви живота няма. Мария Монтесори смята самореализирането като главна задача и цел за душата.Човек може да достигне своя максимум само по пътя на о п и т а,чрез преживяването.Чрез опита на мислите,чувствата и действията. Ако човек е лишен от възможността да действа, той никога не би могъл да се самоопознае, да открие своите възомжности и способности, той никога не би станал това, което би могъл да стане. Неразделна и много важна част от опита се явява и з б о р а.
Светът е устроен така, че човек във всеки момент от своя живот прави избор. И всеки избор води след себе си своите последици.Това е неизбежно,това е закономерност. Да се живее и да не се преживеят последиците от собствения избор е невъзможно.
Въпросът е в това, как се отнасяме към тях и какъв е мотива за следващия избор. Определено може да се каже,че мотивите са два страх и любов, всичко останало се намира между тях. Изборът, направен чрез любовта е продуктивен и именно , той води до самореализация. Това може да бъде любов към себе си, към обкръжаващите ни, към родителите, към самия процес, към света... Изборът продиктуван от страха е разрушителен, неефективен по отношение на главната цел. Разрушителен е всеки страх - страха от оценките, от грешките, страха да се загуби любовта на близките ни, страх от болката, страха от загуба на материални блага...
..............
Умението да се прави избор продиктуван от любовта е най-прекия път към с в о б о д а т а. Към най - голямата свобода-вътрешната. Изборът без страх е винаги най добрия за вас самите и за обкръжаващите ни. Има се предвид осъзнатия избор, чиито последици човек е готов да приеме и да изживее. Това се нарича самодисциплина - естествената готовност за приемане на резултата. Ако не ни харесва резултата може просто да се измени избора.
От всичко това следва разбирането на възрастните за тяхната роля и техните задачи по отношение на децата. С какво се занимаваме ние? Предаваме им нашия опит или им помагаме да добият собствен? И възможно ли е въобще първото? Към какво "насочваме" децата си, какъв избор им осигуряваме и какъв избор очакваме? Може ли детето до нас да получи безусловна любов и приемане и може ли то да не се ръководи от страха? Даваме ли му възможност да преживее последствията от осъзнатия избор, или се опитваме ние да направим това вместо него? Действително ли вярваме на способността на детето за саморазвитие и самообучение като резултат от опита? Готови ли сме да общуваме със освободени деца, които могат да направят своя самостоятелен избор?
Появата на стремеж към развитие, към получаване на опит, към осъзнаване на самите себе си, при малките деца е очевидно. Може би е по-добре възрастния да не върви срещу природата, а напротив да я следва, помагайки на детето да стане самото себе си. Мария Монтесори е намерила начин к а к да стане това и ни го е оставила в наследство.
В това издание са използвани материали от сайта http:/ www.montesori.ru /
Превод Мария Михайлова
Няма коментари:
Публикуване на коментар