ПРОЛЕТ
Пролет е и всичко е зелено,
Пролет и всичко вън цъфти,
слънчицето грее и ни милва
с топлите си утринни лъчи.
Цветенцето нежно се усмихва
славейчето пее в захлас
топло е и всичко е красиво
в този ранен час.
Хубаво е ,светло е и тихо
толкова любов и красота
Благодаря ти , Господи за радостта,
с която даряваш моята изстрадала душа!
Мария Михайлова
Кой е кой като мен
вече съм голяма,вече съм голяма
за рожденният ми ден
торта правим с мама.
Тра-ла-ла,тра-ла-ла
на рожден ден ела
ще ядем,ще ядем
вкусна торта с крем.
Там звездички ще горят
на глазура бяла,
на глазура бяла
ще ги духна отведнъж
в радост засияла.
Гостите ще кажат :Ах,ах,ах
като тебе сладка,
като тебе сладка
мама ще разкрий пред тях
цялата загадка.
детство мое, Tака си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.
Паk в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така e важно,
щом студено ми стане да мога
да сu взема от детския огън.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен....
Къде остана детството
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?
“Къде остана детството”, песен от филма “Войната на таралежите” (1979)
Изпълнява: Асен Кисимов (R.I.P. и попътен вятър!)
Дядо ни прати куп зеленчук
- чушки домати моркови лук.-
Прати ни бамя, зеле и грах,
а едно картофче само между тах.
Щом се събраха викнаха в хор
- чушките с граха почнаха спор.
Врява голяма, всеки гълчи
Ах! А едно картофче само си мълчи.
В супата даже спореха там.
Кой е по-важен пръв да го ям.
Нека от мама има пердах. Ах!
Аз едно картофче само си избрах!
ВЕЛИКДЕН
Дора Габе
Чук-чук, яйчице,
Имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то,
Нови дрехи и палто?
Вижда ли ме целий ден
Как си ходя пременен?
Чук-чук, яйчице,
Ако имаш сърчице,
Да му кажеш, нека знай,
Днеска цял ден се играй,
А тез шарени яйца
Са за всичките деца.
Чук-чук, яйчице,
Със сварено сърчице,
Чуло ли си блага вест:
Бог Исус възкръсна днес!
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Хвалил ми се Данчо
от Асен Босев
Хвалил ми се Данчо,
Данчо мързеланчо.
-Кой е като мене
чист и пременен е!
Дрешките ми-прани,
прани са от лани.
Мил съм си главата
лятос на реката.
Ноктите не режа
да съм като ежа.
А носа за здраве
трия го с ръкави!
Хвалил ми се Данчо,
Данчо мързеланчо:
-Кой е като мене
чист и пременен!
Чули го момчетата,
чули го врабчетата,
чули го цветята,
чула го реката,
и се смели, смели
цели три недели!
